Брезите

Брезите се отърсват пак от синьото мълчание на своите листа и тъмни като сенките във листени обятия попиват вечерта. Разрошени от щастие, те клони омастилени разтърсват като в бяг и дръзки като птиците, плетат гнезда за вятъра и есенния мрак. Че слънцето, надменното, блестящо като бял живак по рибешки мълчи и хората, забързани не виждат красотата и добрите им очи. А вечер те отърсват се от синьото мълчание на своите листа и будни като сенките, и мойте сини сънища, се сливат с вечерта. 20 ноември 1975 Петя Дубарова