Есенна вечер

Сред настръхнали дървета с крачка бавна и предвзета се разхожда сънен вятър със корона от листа, а изкаляните стъпки, потъмнели като кръпки, се разбягват из асфалта и облизват есента. А прозорците сънливи светлините си игриви от гърдите си издухват, като рибешки очи се вторачват в тъмнината и излъчват към земята от пердетата неспрени електрически лъчи. И макар че тази есен охлади добрата песен на дървета и прозорци, на вериги от листа, тя придаде на града ни красота като в съня ми, но живота му от лято осоли като сълза. 21 ноември 1975 Петя Дубарова