Лунапарк

Светлините са изплели светла кошница и люлеят лунапарка си във нея. И дърветата в зелените си нощници не заспиват, а се смеят и се смеят... По челото ми пробягват сенки алени на усмивки и червени карамфили и ме шарят със очите си запалени тези малки и добри автомобили. И от светлото си щастие изтръпнала, напоена от вълната ярка, аз превръщам се, запалена от блясъка, във немирна светлина от лунапарка. 1976 Петя Дубарова