* * *

Тъмни улици мрачно снагите си вият и се сплитат на възел - замръзнал площад. Цяла нощ ветрове настървено се бият върху синята плът на студения град. Боси стълбове, голи чешми осълзени, побеснели от болка и ужас липи. А далече, зад хиляди златни недели ляга лятото в нечии длани да спи. А далече, зад съботи нежнолилави блика пак лунапарк топлодъхав неон. И дървета край него, зелени и здрави, стягат своя вълшебен, усмихнат кордон. И на трите сезона студеното рамо ще разбия с ръце на парчета от лед. Аз не ще се оставя на времето само да ме носи през дни, ту назад, ту напред. Ще попадам в червено море от контролни и сама ще достигам най-светлия бряг, и със длани от студ зачервени и болни ще рисувам аз лято в ронливия сняг. И запазила свойта момичешка вяра, ще достигна на лятото синята жар - там, където ме чака добър като гара моят малък неонов добър лунапарк. 12 декември 1977 Петя Дубарова