Нощ

Отпускат клоните зелени длани и близва ме спокойна синя хлад. Излива нощ от своите герани най-синия, най-тъмния си цвят. И двама вятъра над мен се срещат, сборичкват се съвсем като петли, че чувам ги, едва ли се досещат, жужат като разсърдени пчели. Но не след дълго те се помиряват и всеки скрива се в дома си тих, предсънна песен къщите запяват и спира недовършения стих. Отпуска се спокойно и морето в леглото си от пясък като в кош. Единствено остава си небето, разбудено над мен, и ден, и нощ. 1975 Петя Дубарова