Пролет

Повярвали в лудия смях на петлите, в звъна на камбана с нестройно сърце, взривяваме зимната броня на дните - с момичешки устни, с момчешки ръце. Мокрее стопения сняг по косите. Красиви сме в джинсите от кадифе и чувствам как огън на кръгове скрит е в очите ни с тежкия цвят на кафе. Мостове, задрямали сфинксове-дюни, със наш, седемнайсетгодишен размах възсядаме, будим. Но кой ли целуна косите ми светли от слънце и прах? Дали ме докосват по светлото чело смутените устни на дръзко момче? А може би просто задъхана радост в косите ми блика, в кръвта ми тече! 10 март 1979 Петя Дубарова