Радостта като сълза

Улици към мен протягат топли лампени ръце, към прозореца ми бяга лъч с неоново лице. По листата като птици плуват лунени петна. Светли огнени езици са звездите във нощта. Вятърът вратата бутва и повиква ме навън... Снопче светлини се срутва пред лицето ми със звън. В улици хилядоцветни впускам се като вълна; хора и усмивки летни грабват мойта тишина. Улици под мене тичат, тупка пулсът на нощта, а по клепките се стича радостта като сълза. 25 януари 1977 Петя Дубарова