Да бъда зимата

Снегът е бял като възглавница, и чист, и светъл е като невинност, луната като жълта раница, звездите - чаша бяло вино. Аз искам с виното им ледено за първи път да се опаря, луната още недогледала на своя гръб да натоваря. Аз искам огъня на устните в снега нестоплян да удавя, кристалите, от твърдост вкусните, под зъбите си да поставя. Аз искам да изтръпна цялата - на зимата да заприличам. Да бъда зимата. Ала сърцето ми да си остане на момиче. 24 ноември 1975 Петя Дубарова